Концертина

Концертината е универсален и компактен музикален инструмент, използван основно за акомпанимент. Тя е изобретена в Лондон около 1829 г. от Чарлз Уитстоун, макар че подобни конструкции са разработвани паралелно и в Германия. Концертината принадлежи към семейството на инструментите с тръстикови пластини, но за разлика от духовите инструменти, при които въздухът се подава чрез дишане, тук той се генерира чрез разтягане и свиване на централната част на инструмента, подобно на мех.

Оригиналната английска концертината е проектирана така, че да осигурява удобство и гъвкавост при свирене. Тя разполага с четири реда бутони от всяка страна, което позволява изпълнението на всички 12 тона от хроматичната гама с лекота. Това прави инструмента изключително адаптивен за различни музикални жанрове и изпълнителски стилове. Благодарение на компактния си размер и характерния си ярък, но топъл тон, концертината е била предпочитан инструмент както за домашно музициране, така и за сценични изпълнения.

Ученият Майкъл Фарадей е използвал концертината в своите демонстрации за физиката на звука, а британският министър-председател Лорд Балфур е бил запален изпълнител на инструмента. Въпреки че концертината е имала известно присъствие в класическата музика, тя така и не добива широка популярност в този жанр. Днес тя се използва предимно в английската и ирландската народна музика, където се е утвърдила като ключов инструмент, особено в традиционните танцови мелодии и балади. Инструментът продължава да се развива, като различни негови варианти се срещат в различни фолклорни стилове по света.