Историята на пианото започва още в края на 17-ти век, като инструментът преминава през дълъг процес на еволюция, докато достигне съвременния си вид. Пианото, както го познаваме днес, е резултат на работата на множество майстори и иноватори, но най-голям принос за неговото създаване има италианският майстор Бартоломео Кристофори, който през 1700 г. изобретява първия „фортепиано“, с което поставя основите на съвременното пиано.
Кристофори, работещ в Италия, създава първия модел на пиано, като опитва да комбинира характеристиките на клавесина и клавикорда, но добавя иновации в механизма за възпроизвеждане на звука. Важно нововъведение в конструкцията на пианото е използването на чукчета, които удрят струните при натискане на клавишите. Тази технология, наречена „ударен механизъм“, позволява на музиканта да контролира силата на звука, като променя силата на натиск върху клавишите. Това е голяма разлика спрямо предшествениците на пианото, които само изпускали звук, когато струните бивали изтегляни или щраквани.
През 18-ти век пианото започва да печели популярност в Европа, като по това време много композитори започват да създават произведения специално за този инструмент. След смъртта на Кристофори през 1731 г., неговият дизайн бил усъвършенстван от други майстори като Йохан Андреас Шифер, който добавил нови механизми и конструктивни подобрения. През 1770-те години инструментът започва да придобива популярност и в Англия, като се правят значителни усъвършенствания, включително подобряване на звуковия обхват и устойчивостта на пианото.
През 19-ти век пианото претърпява още една важна еволюция, благодарение на иновациите на различни производители. Един от тях е немският майстор Силвестр Штайн, който въведе система за укрепване на конструкцията и още по-добро регулиране на звука. В този период пианото се утвърдило като основен инструмент за класическа и поп музика, като множество композитори като Бах, Моцарт, Бетовен и Шопен пишат за пиано, което в значителна степен допринася за популярността му.
През 19-ти век започва и индустриализацията на производството на пиано, с помощта на новите технологии за масово производство, което прави инструмента по-достъпен за широката публика. Изобретяването на „тъмбъра“ и разработването на по-съвременни механизми за натягане на струната също водят до по-добро звучене и дълготрайност на пианото. През този период пианото се утвърдило като основен инструмент в музикалните салони и концертни зали.
През 20-ти век пианото се развива още по-нататък, благодарение на новите технологии като електронни пиана и пианото с усилвател. Това дава нови възможности за музикалната индустрия и производителите. Съществуват и нови стилове, като електрическото пиано и цифровите пиана, които се използват в съвременната музика.
Днес пианото е не само основен инструмент за класическата и популярната музика, но и основа за музикалното обучение по целия свят. Съществуват стотици производители на пиана, които използват модерни технологии и традиционни майсторски методи за създаване на инструменти с високо качество. Въпреки че формата и конструкцията на пианото се променят през вековете, основната му функция – да създава разнообразие от звуци чрез удар на струни – остава непроменена. Пианото, с дълбоката си история и културно значение, продължава да бъде не само важен инструмент, но и символ на музикалната култура в световен мащаб.

Историята на пианото започва още в края на 17-ти век, като инструментът преминава през дълъг процес на еволюция, докато достигне съвременния си вид. Пианото, както го познаваме днес, е резултат на работата на множество майстори и иноватори, но най-голям принос за неговото създаване има италианският майстор Бартоломео Кристофори, който през 1700 г. изобретява първия „фортепиано“, с което поставя основите на съвременното пиано.