Испания има значителен принос в световната музикална култура, като една от най-големите ѝ заслуги е развитието на китарата. Акустичната китара, в познатия ни вид, вероятно води началото си от Испания през 16-ти век. Тя бързо става популярен инструмент, използван както за акомпанимент на пеене, така и за съпровод на различни танци. Простият начин на изсвирване на акорди позволява на изпълнителите лесно да създават мелодии и ритми, които се вписват в народната и класическата музика.
Първоначално акустичната китара е разчитала на кухото си тяло, което действа като естествен резонатор, усилвайки звука. С времето обаче се появяват нови технологии, които променят начина, по който инструментът се използва. През 20-ти век електрическата китара става революция в музиката. За разлика от класическата си предшественичка, тя има плосък корпус, вграден с магнитни пикапи, които улавят вибрациите на струните и ги преобразуват в електрически сигнал. Този сигнал може да бъде допълнително модифициран и усилен чрез външни устройства, което значително разширява възможностите на инструмента.
Благодарение на своята удобна преносимост, лесното ѝ овладяване и способността за усилване на звука, електрическата китара бързо става основен елемент в съвременната музика. През последните шестдесет и повече години тя заема централно място в поп, рок, блус, джаз и други музикални жанрове. Тя не само допринася за формирането на модерния звук, но и вдъхновява поколения музиканти по целия свят.

