Обой

Обойът е един от четирите дървени духови инструмента в класическия оркестър и носи името си от френското „hautbois“, което означава „високо дърво“. Смята се, че произлиза от Франция през средата на 17-ти век и дори крал Луи XIV е бил негов почитател. За разлика от кларинета, който използва единична тръстикова пластина, обойът разчита на двойна тръстика, за да създаде звук чрез вибрацията на въздуха, издухан от изпълнителя.

Този инструмент се отличава с пронизителен, ярък и силен тон, който може да звучи едновременно топло и мелодично, но също така има способността да наподобява крякане на патица. Поради своя отчетлив звук обойът традиционно изпълнява тона „А“, по който останалите инструменти в оркестъра се настройват в началото на концерта. Въпреки своята важна роля в класическата музика, той е един от най-трудните за овладяване духови инструменти.

Методът за произвеждане на звук изисква значителна техника и контрол на дишането, което го прави предизвикателство дори за опитни музиканти. Единственият оркестров инструмент, за който се твърди, че е по-труден за свирене, е валдхорната – въпреки че, парадоксално, тя всъщност не е френска по произход. Малко музиканти успяват да овладеят обоето с виртуозността, която се наблюдава при кларинета или саксофона.

Заради тези технически трудности и специфичния му звук, обойът не се радва на голяма популярност извън класическата музика. За разлика от кларинета и саксофона, той рядко се среща в джаз или поп музиката, тъй като изисква изключителен контрол и не се вписва лесно в по-неформалните жанрове. Въпреки това, в оркестровата и камерната музика той остава незаменим със своя неповторим тембър и характер.