Европейската фолклорна музика може да се раздели на няколко основни области, базирани на географски, културни и исторически различия. Обикновено се разглеждат пет до шест основни региона:

Северноевропейска (Скандинавска и Балтийска) – включва народната музика на Швеция, Норвегия, Дания, Финландия, Исландия, както и балтийските държави (Естония, Латвия, Литва). Характерни са инструментите като хардингфеле (норвежка цигулка), кантеле и други.

Западноевропейска – обхваща фолклора на страни като Франция, Германия, Австрия, Великобритания, Ирландия, Белгия и Нидерландия. Включва келтска музика, шансон, балади и инструментални танцови форми като валс и полка.

Централноевропейска – традиционната музика на Чехия, Словакия, Унгария, Полша и Швейцария. Включва богати танцови традиции като чардаш (Унгария) и мазурка (Полша), както и силно влияние на ромската музика.

Източноевропейска – включва народната музика на Русия, Украйна, Беларус и Молдова. Характеризира се с хорово пеене, богат полифонизъм и специфични инструменти като балалайка и гусла.

Южноевропейска (Балканска, Средиземноморска, Иберийска) – тази категория обединява музиката на Балканите (България, Сърбия, Гърция, Румъния, Северна Македония, Хърватия и др.), Средиземноморските страни (Италия, Гърция, Малта) и Иберийския полуостров (Испания и Португалия). Отличава се с богата ритмика, сложни метруми, влияния от ориенталската и арабската музика (особено на Балканите и в Испания – фламенко).

Кавказка и близкоевропейска – въпреки че понякога не се включва като отделна област, фолклорът на Грузия, Армения и Азербайджан има уникални характеристики, като сложни вокални техники и характерни инструменти като дудук.

В зависимост от подхода, тези области могат да се разделят по-подробно, но основните региони обхващат цялата европейска фолклорна традиция.